Фотограф съм от 7 години – споделям опит и съвет, директно от Lindsay Adler | Ести Уайт

Табелка ли трябва да нося за да спрат други фотографи да напират да ми обясняват елементарни неща или да ми говорят като чели вчера съм хванала фотоапарата за пръв път?

За тях тия неща може да са страхотно ново откритие, но за мен са нещa, които научих още първата година.

Как работят обективите например…

И ми оставят намигащо личице 😉 демек я виж как те светнах сега.

Или пък един случай, когато бях поканена да се запиша за някъв уъркшоп с безбожно висока такса,
човека направо ми каза – “от този можеш много да научиш”.

Чакай бе, а това че аз съм водила уъркшопи и лекции в различни държави, не те ли интересува преди да почваш да решаваш, аз от кой мога много да науча ? Че даже и да плащам за това…

Всичките тия базови неща които ги четете, аз съм ги правила и проверявала до колко са верни на практика.

Няма нужда някой да се опитва да ми обяснява нещо с което той самия тамън се е запознал
и най-вероятно никога не е тествал на практика.

Защо все предполагат, че аз съм тази дето знае по-малко ? Защо веднъж не предположиха обратното ?

Или защо пък не вземат да ме попитат преди да ми обясняват нещо ? Да не би пък случайно да го знам ?!?!?

Нее нали важното е да се изтъкне кой колко голям разбирач е… Кой е по-професионалист 😉

Ще ви кажа нещо –

Хората с истински опит никога не сядат
да обясняват на някого вече усвоена информация
– те проверяват нивото на човека и чак тогава
му помагат да продължи прогреса си.

 

Докато хората без практически опит,
обичат да тъпчат на базовите неща
и в момента в който научат нещо ново (за тях),
почват да го обясняват на всички други.

Ами тези дето са фотографи от 10 години или от 15 години или повече – какво да кажат?

Не е нужно нищо да казват !

Разликата между 7 години практика и 10 не е чак толкова голяма и не всеки усвоява за това време същите неща.

Аз познавам хора с уж повече практика, но не са правили всичко което аз съм правила и опита им е по-малък.

Работила съм в три държави и знам, че в България фотографията не е на най-високото ниво от трите.

Много фотографи (навсякъде) обичат добре познатото старо и се спират пред новото и пред различни предизвикателства – така могат дълго време да си стоят на един определен етап.

Да, подобряват конкретни умения, но пък други им изостават – няма как.

За това не е нужно да ходят и да обясняват на други нещо, без дори да се интересуват дали този човек не е достатъчно навътре в нещата, че да не му се обяснява като на дебил…

Аз не ходя и не се обяснявам на хората колко много мога, колко много знам – освен ако те не ме попитат !

Може би това е нетипично за тези, които обичат да приказват и си мислят,
че щом не съм отворила голяма уста, значи че нищо не знам…

Глупости са това – аз просто не обичам да натрапвам вижданията си, на младите фотографи
или да давам тип помощ, която никой не е поискал.

Нека си се развиват сами по своя си творчески път,  да пробват свои неща, а не само да слушат сухи теории и правила.

Но вече ако някой се допита до мен за конкретна помощ – тогава съм на среща.

Велик и обсебващ са две много различни понятия – ако някой е постигнал много във фотографски план,
това не значи че трябва да само неговото да се прави.

А неисканото мнение даже може да навреди и намали развитието – ако сам не си достигнеш до някакъв извод или избор а само слушаш някой друг – в един момент като спре да ти се каква какво да правиш, точно това става – забиваш на едно ниво и седиш там с години.

И така, на мен много често ми се случва – вместо да проверят дали не мога аз нещо да ги науча,
просто да решават че те мен трябва тепърва да ме учат.

Това за съжаление се случва на много жени във всевъзможни сфери на работа – не само във фотографията.

Не само в България 🙁 и в чужбина ми се е случвало – по рядко, но пак.

Снимах сърфисти и един от тях, на който му дадох професионалната си визитка, за да се свърже с мен ако иска да види снимките, почна да ми разправя как имало още един фотограф по надолу на плажа.

Аз бях казала на сърфиста, че конкретно за деня снимам за удоволствие.

Той като се впусна в подробности да ми обяснява – как другия фотограф бил с много голям опит,
как това му е професията и не снимал просто за удоволствие…

А другия човек с фотоапарата и по-големия обектив, аз го познавам и знам,
че фотографията не му е професия а просто хоби.

Виждат ме – жена, изглеждаща по-млада от истинската ми възраст, значи няма как да разбирам от техника или от снимане ?!?!

Бе я да ви …. !!!

Разбира се никой никога не знае всичко, а и фотографията е толкова динамична сфера,
в която много неща могат да се изменят много бързо.

Аз обичам да уча и да подобрявам фотографските си способности, но това може да стане само
когато приемам някакъв вид нова информация и правя нещо ново.

Иначе си е просто затвърждаване на знания – така че,  позволете ми моля ви се, сама да преценя
кое имам или нямам нужда да затвърждавам и много моля просто питайте преди да обяснявате.

Аз ако тръгна да обяснявам някакви неща веднага ще ме заклеймят за арогантна,
дори и да казвам неща, които човека срещу мен не знае.

Самия факт, че знам повече от колкото други предполагат че знам и говоря по начин
по който не са очаквали, вече бива считан за арогантност.

Ама я се замислете от къде идва всичко – ако просто попитате вместо да си решавате нещо и се запознаете поне малко с историята и средата на определен човек,  ще разберете защо ви се отговаря по един или друг начин.

Аз няма да почна да се преструвам, че знам по-малко неща, само за да угодя на някой който ми обяснява нещо си
– това според мен е лицемерно и е още по-лошо от арогантно.

А да ми се говори като на малоумна и да ми се обясняват базови неща е чисто и просто обидно…

Както за мен така и за почти всеки фотограф който познавам.

Ако някой на мен ми каже, че е фотограф от пет или повече години – еми няма да седна да му/и обяснявам
как работят обективите и каква е разликата между варо обектив и ‘твърд’ обектив !

Той/ тя може да знае, а може и да не знае – за това ще проверя първо.

Ако поради някаква незнайна причина все пак реша просто да предполагам – бих предположила по скоро, че за това време са работили с различни обективи и не са ме чакали мен да се появя да ги просветля.

Но с две три изречения може да се добие доста добра обща представа за това
кой какъв прогрес има към момента – не е толкова сложно егати.

И като знаете кой къде се намира, вече може да се проведе адекватен разговор.

Това всичкото е точно като тази ситуация, когато публикувах 25 минутно видео, в което показвам
как съм снимала луната, последните четири години в три различни държави.

Показвам как съм ползвала 5 фотоапарата, 4 обектива, различни стативи, дистанционни спусъци и всичко е документирано в това видео – даже и снимките добавих за сравнение на резултата който получавам от всеки сет…

Некъв погледнал видял корицата на видеото – тъмнейла, за който ползвах допълнителна снимка щракната на бързо, където просто държа фотоапарата без статив – и ми разправя че би било добра идея да ползвам статив ?!?!

Айде нали, в ежедневието не мога да очаквам всеки да се прежали да направи тези неимоверни 2-3 клика да се запознае малко повече с мен и с работата ми, ама на този отговора му е там точно пред него – и толкова пък да не си направи труда да погледне преди да ми приказва…

Да не говорим, че ми дава отговор на нещо, което въобще не съм питала – аз със съвсем друг въпрос публикувах видеото.

Можете ли да си представите за седем години колко такива ситуации съм имала… хаха

Достатъчно, че накрая да искам да си излея душата в един такъв пост 🙂

Дискутирах тази тема с Lindsay Adler ( Линдзи Адлър ) – един то най-видните Модни Фотографи в Ню Йорк и създател на много образователни фотографски материали – повече за нея ТУК.

Ето какво каза тя:

“You know what? I think the biggest thing is to just live confidently– knowing how good you are. Its the way you carry yourself and communicate that does the work.
Some men will always be judgemental against women– they see a dude with a big camera and think he must be professional. Certain men you can never change their mind.
But I speak with a calm authority and don’t worry if they think I’m great or not. I have found most of the time people that talk nonstop about their accolades are usually the ones that have to try to make themselves seem better than they are.
So, don’t let it bother you to much. Carry yourself with cool, confidence and that’s all that matters. AND FEEL cool and confident– and it will show.
x
Hugs
Lindsay”
Превод на Български: 
Знаеш ли? Мисля, че главното нещо е да живееш уверено–знаейки колко си добра. Начинът по който се държиш и комуникираш, върши своята работа.
 Някои мъже винаги ще са предубедени към жените– те виждат мъж с голям фотоапарат и смятат, че той трябва да е професионалист. Никога няма да можеш да промениш мнението на определени мъже.
Но аз говоря със спокоен авторитет и не се притеснявам дали те ме мислят за много добра или не. Забелязала съм, че в повечето случай хората, които говорят нонстоп за своите признания, са точно тези които се опитват да се представят за по-добри отколкото са в действителност.
Така че, не позволявай да те притеснява особено. Дръж се спокойно, уверено и това е всичко което е от значение.
И СЕ ЧУВСТВАЙ спокойна и уверена — и ще си проличи.
x (прегръдки)
прегръдки
Линдзи

Искам да обърна внимание и на хората,
които наистина адекватно ми помагаха
в творческия ми път през годините, много са,
не мога да ги изброявам по именно, а и повечето са чужденци,
за това обобщено казвам но започвам баща ми,
който говори Български 🙂 към него се присъединяват
– международно признати фотографи
и други фотографи с опит от 32+ години.

 

Не мога да изпитвам нищо друго освен огромно уважение към хора,
чиито фотографски опит се равнява на моята възраст 🙂

Страшно много съм ви благодарна за безценната помощ
и напътствия през всичките тези години 🙂

 

Meet the Author

Esteewhite
0 comments… add one

Leave a Comment

error: Content is protected !!